Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Далеч, зад дивния Стамбул, гаснеят

на слънцето последните зари.

Пред мен в вечерната мъгла бледнеят

къщя, брежища, хълмове, гори.

В завоя на брега рибарска ладья

полека спуща своите платна;

замря животът в нощната прохлада:

ни шум, ни глас, всеобща тишина.

Морето само в нощта мълчалива

се чуе равно, глухо кат шуми.

И в тоя час в дума ми треперлива

тоз шум безспирен на дълбокитe вълни

като безкрайний горкий стон се слива

на всички земни болки и тъги.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]