|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] XLIX. Кога внезапно...Кога внезапно в нощний час събуден, вслушам се в вълните, като ридаят в темнините и пълнят ги с тъжовен глас,
неволно горките нещастни вестяват ми се пред умът, кои в премеждия опасни нашли са ненадейна смърт;
и чини ми се, тям душите по гладкий морски пущинак отвред се сбират, под зарите
на лунния сребристи зрак, и своя ризик жаловити оплакват тук - на родний бряг.
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|