напред назад Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]



Дъбът


Грамаден дъб! Дете на вековете!

Довчера беше як, корав;

довчера горд, клонат и снажен

стърчеше тука строен, прав.

 

Довчера ти с стихии люти

упорен бой води с успех:

и бури, вихри страховити,

и молний срещаше с присмех.

 

Но днес?... настъпи твойто време,

преви горд врат, падна в прахът.

Кат жаля теб, съдбата наша смислям:

вървим и ний по същий път!...

 

Май, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]
© 1999-2024, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух