Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Не ще забрави никога сърцето

омайно миналите сладки часове

и мили спомени ще пази то, додето

невярна смърт навеки го скове...

Какво от туй, че пъкъл в мене стене,

какво от туй, че гробът ме зове! -

Аз нося блян в гърдите си сломени

от прежните щастливи часове!

А хиляди - кат мен с разбити сили -

ще се простят с живота си унил,

без щастье радостно да са сетили,

в сърце си без да носят спомен мил...

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]