Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]

Наша Маца мишки дебне,

хваща едри, хваща дребни.

Знае тя къде да чака,

иде тихо там и кляка,

цели часове кротува

и на мъртва се преструва.

Мише малко е хванала,

да го би поне изяла!

Пусне го да си пошава,

па веднага го улавя.

Ту с зъбите, ту с краката

насам-натам го премята.

То се мъчи, тя нехае

и със него си играе.

Мишките с зъби гризливи

са животни пакостливи;

но кат гледам тук мишето,

жал ми пада на сърцето.

Ах ти, котко сивоока,

колко много си жестока!

Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]