напред назад Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]



Часовникът


Часовникът на стената

цял ден вика: тик, тик, тик;

право мене на душата,

кат да би имал език,

тъй го слушам да хортува:

мило дете, я стани,

тик, тик, времето минува,

да работиш се стегни.

 

Тик, тик, времто минува,

кой ме слуша и нехай,

не работи, а лудува,

люто после ще се кай.

Който лежи, който дреме,

по главата ще се бий,

работи, доде е време,

ум и разум придобий.

 

Който иска да добрува

нек се учи, дор е млад.

Тик, тик, времето минува,

не се връща наназад.

Бързо печели наука,

чуй, труди се, тик, тик, тик:

искаш ли, дете, сполука,

не губи ни един миг.

 

Пример взимай ти от мене,

тик, тик, ази не седя.

Трудът дава наслажденье,

тик, тик, бързам и летя.

Не оставяй за зарана,

що работиш в днешний час:

слушай, слушай, кат те каня,

слушай, слушай моя глас.

 


напред горе назад Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух