Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]

Откога ни е родила

без умора, всеки час,

денем-нощем майка мила

треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,

пяла ни е да заспим,

първа тя ни е учила

сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,

кога болни сме били!

Колко често е плакала

бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща

всяка наша тегоба!

Каква радост тя усеща,

щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила

и награда тя не ще;

едно иска майка мила:

да я любим от сърце.

Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]