Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]

Зад далечните гори,

посред облаци червени,

вече слънцето се скри;

по полетата зелени

спуща се вечерний мрак

и прибраха си овчари

рунни стада във кошари.

Долу покрай речний бряг

гъстите върби тъмнеят

бързо птиченца летят,

притаяват се в лесът

и не чуят се да пеят.

Сипе се с звезди небото,

хе, изгрея и луна,

глас не чуй се по селото,

вред настана тишина.

Обратно към: [Детски стихотворения][Константин Величков][СЛОВОТО]