Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Бе нежна дева. Красота и младост

сияйха на лицето й. Трепнах

от блянове за щастие и радост

и сълзи сладки от любов пролях.

Всред порива вълшебен на мечтите

на млад съпруг в ръцете я зърнах

и рана люта на гърдите,

и сълзи там от завист аз пролях.

Измина време. Ден бе зимен, леден.

На гроб едва изровен я срещнах

че плаче жално с лик тъжовен, бледен

на рожба мила над бездушний прах,

и аз усетих се нещастен, беден,

и сълзи горки там от скръб пролях.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]