Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Камбаните звънят и възвещават

великото Христово рождество;

тълпи народ из улиците шават

и честитят си светло тържество.

Сияе ширният лазур небесен,

усмивка в всички погледи блести,

в въздуха ясний някаква си песен

чудесна, мила лей се и трепти.

Вълна е то от щастье, от надежда:

сирак, когото никой не поглежда,

с топлик мен само не съгрява тя.

През улиците, пълни с смях прозрачен,

с шум, с весела мълва, минувам мрачен,

като да съм жив образ на скръбта.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]