Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Когато смисля посред свойто удивленье,

че целий паметник опръскан е с петна

от кръв и в зверски оргии тука, с бясно рвенье,

наслада е търсила хилядна тълпа,

пред моя взор тогаз неволно се рисуват

пълчища варварски и гледам ги безброй

през Алпите високи, снежни кат минуват

и въз Италия се спущат с гневен вой;

и хуни и херули, и готи и вандали

пред моя дух възнегодуван се вестят –

всред грозний вид на храмове, дворци пламнали,

кои на цял народ над гроба се рушат –

оръдия за мщение разсвирепяли

на божията висша правда на светът.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]