Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Рой консули с венци победоносни

по Капитолий редом с мен вървят

и слушам във събитья съдбоносни

как Рим расте – владика на светът.

С неволен трепет дърпам си очите

в тоз миг на Форума от грозний вид,

на Палатинский хълм от съсипните,

от Колосея там, гигант пребит.

Всред мисли как превратна е съдбата,

до урвата тарпейска бях се спрял,

кога из тълпа смешна в глъбината

опулиха в мен поглед отъпял

един до друг, с смях грозен на устата,

Нерон, Тиверий, Хелиогабал...

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]