Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Блъвна локомотивът гъст бял дим

и тренът пропълзя. Прощавай Рим!

Печален скитник, аз мечтах смирено

над миналото твое несравнено.

От тебе геният сторил е храм

и чудесата, що й положил там,

навеки целий мир ще удивляват,

но мен веч други хубости пленяват.

Прощавай! На Неаполския край

жаднея аз да видя небосклона,

Везувий с огнената му корона,

морето, що в нозете му сияй.

Неапол чародеен, земен рай,

с възторг аз ида да ти се поклоня.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]