Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Прохлада от обширний залив вее,

в небето ясните звезди трептят.

Природата, виж, цялата немее

сърцата ни да слуша, кат туптят.

Кончетто, пей песните си любими!

Попей ми за сребристата луна,

за либета, на ладия носими

от вятъра по гладката вълна.

Виж там Везувий се възпламенява:

опри се тук, до моите гърди.

Люби ме! Може би туй предвещава

нещастья, разоренье, съсипии;

но за какво смъртта ще ни смущава,

щом заедно ще свършим своите дни?

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]