Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

От заран до вечер, клета,

вкъщи труди се безспир,

готви, треби, шие, шета

и не знай почивка, мир.

Но захванат ли децата

да се връщат от школо,

радост светне й в душата,

заборавя труд, тегло.

Тича вънка син да зърне

и е разтупкано сърце,

щом го види, го прегърне

и целуне по челце.

Сълзи рони от наслада,

че на ум и бой расте;

друга никаква награда

за труда си тя не ще.

София, 1898

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]