напред назад Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]



Не питам в таз минута кой е крив...


Не питам в таз минута кой е крив,

не искам аз на грозно възмущенье

да ме възпламени сърдит порив.

Не ща да знам по чие повеленье

препукал е коварний, дивий рев

на пушките. Пред гробовете пресни

замлъкват в мене всички чувства тесни,

замлъква даже справедливий гнев.

В сърце ми, кое трепетно немее,

дълбока жалост като рана зее

и мярка ми се къщица една,

далече нейде, тиха, де жена

седи край огъня с дечица мали

и слуша кат я питат с нежен глас:

„Къде е тате? Всички са заспали;

защо не върна се до тоя час?”

И майка им засмяна ги приспива,

а шествие печално в пустий път

върви и скоро във нощта мъглива

баща им мъртъв ще го донесат.

 

6 март 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]
© 1999-2024, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух