Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Не, няма между нас да зареве

демонът кървавият на войната.

История на цели векове

днес с вяра жежка пълни ми душата,

че няма братска кръв да оскверни

на Дунав братски тихите вълни.

Защото между вашите Карпати

и наший Емус наште две земи

със своите поля и ниви злати,

де вечно благодатний труд шуми,

градина са една, коя той оросява,

близнаци два, които той сближава;

защото с вази мъки и тегла

и радости едни сме ний делили;

кога съдба ни й натискала зла,

ний зайдно своите сълзи сме месили;

защото наште храбрите деди –

под кръста свързани – не са питали,

кога в пълчища гъсти са вървяли

един до други в същите борби,

къде ще паднат техните кости;

защото, там у вас и тук у нази,

те знайха, дето и да найдат смрът,

че в своя родна земя ще да спят

и там синовна почит ще ги пази;

защото всред нас нивга завистта

не е с език ехиден говорила;

към вашите успехи радостта

на братия по-млади ни й тешила;

защото пръв път наший кръгозор

със облаци се обвива мрачни

и хвърлят злобен между нас раздор

витии за подвиги коварни, алчни;

защото свойта кръв и свойта мощ

дължим ги ний на братята нещастни,

кои от нас очаковат дни ясни

под чуждия ярем, де пъшкат йощ;

защото в тоз ужасен ден, когато

забравим своето призванье свято

и на братоубийствен бой екът

зачуят, своя сън ще сътресат

царете наши, вашите витязи

и прави там, от своите гробове –

с глас лют, кат в миналите боеве,

проклятие ще хвърлят върху нази;

защото ще застанат в наший път,

с чела сърдити, грозни, ужасени,

героите, в славна смърт побратимени,

кои на Гривица и Шипка спят;

защото вий, латини, ний, славяни,

съседи бог затуй турна ни,

по своите родни гений кат вървим,

взаимно един друг да се крепим

и с бодър, мощен дух съревнованье

да търсим светло, чисто, във борба,

която, с вяра в бляскава съдба,

ще води нашите двата народа

към идеал на правда и свобода.

10 август 1900

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]