Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Душе противны вы как гробы
          Пушкин

В остатките на оазис пустинен

израсна палма млада. Гордо тя

възправи стройно и красиво тяло

над неизгледний шир на пустошта.

Но сепнато се вгледа из простора –

и тъжно си зашепнаха листа:

под лютий пек, сред пясъци безкрайни

самотно там стърчеше само тя...

Ни стрък трева по ширините пусти,

ни бесен звяр, кой сянка би търсил

под нея в зной, ни бедуин несретник,

кой от плодът ѝ благ се би хранил...

Минават дните – знойни дни пустинни, –

фучат самуми душни с бесен вой...

Поклаща с трепет листе палма млада

и блян лелей за вечния покой.

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]