Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Щом нощ прихлупи сини планини

и тъмното небе омайно засиява,

бог знай отде мечтателна тъга

в сърцето ми самотно се вестява...

То мъртво бе, но страстний нощен час,

макар за скърби горки – пак го съживява

и пак копнея аз, и моя дух сломен

ту помрачава се, ту... смътно се надява...

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]