Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Вървях самин из пустата алея –

ненадано ветрец край мен повея

и лист един посърнал на часът

видях, че завъртя се из въздуха

и падна покрай мен на черний път.

Сетих в сърце неволно тъга глуха

и мен стори ми се, че в тоя миг

отвред зачу се тих плачевен вик.

Неволно спрях се и дигнах очите –

то отзвук бил е мене от гърдите:

листата, от вечерний бляск обляни,

над мен шумяха весели, засмяни.

София, октомври 1900

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]