Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

С почивка всичко тук се наслаждава;

духът се постоянно изтощава

в вълнения, в безсмислени мечти,

в желанья луди, в глупи суети,

в надежди непостижни, измамливи.

Кога и ти, о, океан гневливи,

о, вечна буря, сбрана в един лоб,

ще найдеш отдих?

          – В безметежний гроб.

Вселената за тебе няма тайни;

проникваш в глъбините ти незнайни

на океана. Няма висина,

де с изумителна ти бързина

не би стигнал в полета си чудесни;

четеш кат в книга в ширний свод небесни.

На твоите знания растящий сноп

край има ли?

          – Дълбокий гроб.

Защо тогаз таз жажда в теб за знанья,

която те неистово гори?

Защо томят те суетни желанья?

Защо безспир стремиш се към зари,

където няма никога да стигнеш?

На немощ безпределна жалкий роб,

каква надежда имаш да се дигнеш

до истините вечни?

          – Немий гроб.

София, август 1901

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]