Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Море! Море! Не ме е мен люлеял

във лодката ми, детската, шумът

на твоите вълни, но аз милея

за теб, за твоя блясък, за гласът

на твоите въздишки страховити

и твоя вид широк ме тъй плени

и с сласт таквази пълни ми гърдите,

кат тук да са протекли моите дни.

На младостта в годините щастливи,

към мечти сладки, бързи кат мечти,

теб поверих аз първите пориви,

избликнали от моите гърди;

тъй трепетна и будна кат вълната,

що носиш в свойта светла ширина,

и мене се разкриваше душата,

и плуваше в зари и светлина.

Море! Море! Кат тебе без предели

бе вярата, коя пламтеше в мен.

Аз трепвах, кога виждах платна бели

по тебе да се лъзгат в светлий ден.

Съпътствах ги, като те да плуват

за чуден мир, сияющ с вечен плам,

де красота и добрина царуват,

и с тях душата ми летеше там.

Тогава идех тука с чувства жежки,

гласът ти слушах, громко кат шуми,

и мислех си за страстите човешки

и ги сравнявах с твоите вълни.

Темней небето, буря се подига:

беснеят те, неистово реват,

в страх, в трепет тъне целий мир, но стига

да пекне слънце – да се укротят.

Проникнах ази в бездни по-голями

и с отвращенье взора си отбих.

Отказах се от най-свещените измами

и знания ужасни придобих.

Пред моите очи живота зее,

провала страшна, обвита с мрак;

над нея всуе светлината грее,

тя там не внася благодатен зрак.

Море! Море! Разстилай си вълните!

Играй, вълнувай се, шуми, блести!

С омая скитат се над тях очите,

утеха внасят в моите гърди!

Сърцето тука сладко ми изнива –

разбирам аз тътнежа ти сега:

кат песен майчина приспива

в гърди ми болни моята тъга.

Пред твоя изглед безпределен сила

не сещам да роптая, да скърбя,

във мен пониква една нега мила:

в забвение на своята съдба

кат дух свободен в ширът безконечен

отлитам аз с шеметна бързина

между вълните твои – вопъл вечен

и небесата – вечна светлина...

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]