Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Мил спомен радостно вълненье

пробужда в моите гърди;

на рояк светъл около мене

прехвъркат розови мечти.

Под бащиния покрив мирни

невинно детски дни текат

и някакви криле ефирни

над мене сещам да трептят.

Зора едва се е пукнала,

прозира смутно в сутрен мрак:

с душа, от радост затрептяла,

ний вече всички сме на крак.

Баща ми, майка ми, с вид смели,

хванали са ни за ръце;

вървим и тръпнем: сняг дебели

хрусти под нашите нозе.

Къщята дремят в тъмнината,

отникъде ни шум, ни глас;

на черковата клепалата

се чуят само в тоя час.

Ту глухо тътнат, ту изтежко,

ту ударите зачестят,

ту шепнат тихо, ту пък жежко

молящи в черкова зоват.

Гласът тревожен се разнася

далече из простора нем

и мен душата ми възглася:

Исус роди се в Витлеем.

      *

Минаха тия дни честити,

но споменът на радостта,

с коя пълнили са гърдите,

трай, прясна, светла, в паметта.

И днес, като тогаз, в душата

усещам радостен подем

и страстно шепнат ми устата:

Исус роди се в Витлеем.

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]