Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Трепнах кат скитник, който след години

внезапно вижда родний кръгозор,

кога – в море вълнисто от градини –

блесна, Флоренцио, пред моя взор.

На всяка стъпка тука удивленье

изтръгва се от моите гърди

и смислям днеска с сладко умиленье,

че в дни нещастни подслон ми дари.

Към теб ще храня чувства благодарни,

доде в сърцето ми живот тупти,

и ще се моля – ангел лучезарни

над теб с криле си вечно да трепти.

Гърди ти дивна мощ възпламенява,

коя учудва всички векове;

като наследье свято тя минава

от век на век във твоите синове,

тъй крепка, както ѝ крепък кипариса,

що са любили твоите деди,

и нежна, кат на розите мириса,

кой отвред лъха в твоите гърди.

В музеите ли съм, ил в храмовете,

де сещам да се лее сладък мир,

ил на Фиезоле от върховете

пиян обгръщам безпределний шир,

въздухът, чини ми се, вред треперя

на Алигери от могущий звук

и слушам сякаш кат кънти в мермера

на Микеланжело железний чук;

и както кога буря се подига,

гърмът трещи ужасно в нощен час,

тъй страшен до ушите ми достига

сърдитий на Савонарола глас.

Три гения, три гнява, до които

не смее да се дигне мисълта,

забучили в небе чело сърдито

на горда, непостижна висота.

Сияят окол тях – венец небесни –

Петрарка, мелодичният певец,

Челини, Винчи, Санцио чудесни,

и Донатело, нежния творец;

и други още, като тях литнали,

венчани гордо с палми и зари;

един стигнал би, на народи цяли

бляск, слава, що не гаснат, да дари.

Виденье светло, що не се забравя!

Духът в порив възвишен се стреми

и дивната земя възвеличава,

коя роди ги и ги откърми.

Прощавай, о, Флоренцио! Кой знае

дали ще мога да те видя пак,

но твоя лик в душа ми ще витае

и там ще хвърля лучезарен зрак.

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]