Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Не знам туй име кой ви даде,

не знам кой с него ви кръсти,

но той от нази го извади.

От нас, от нашите гърди.

Юнаци! Вашто мило име

звучи кат войнствена тръба,

коя борци неустрашими

зове на подвиг, на борба.

То буди в нази умиленье,

разтупва в нази гордостта:

то символ е на възрожденье,

то символ е на доблестта!

В най-тежкото унинье стига

да чуем вас, да видим вас,

духът веднага се подига

и вяра пак светлее в нас.

Забравяме тогаз злините,

кои прояждат ни без жал,

забравяме тогаз бедите,

кои обливат ни с печал.

Блестят от пламък млади очи;

надеждата пред вас върви,

на България тя ви сочи

и думи бодри ѝ мълви.

Мълви ѝ счупени окови,

мълви ѝ пламенни слова,

мълви ѝ тя победи нови,

мълви ѝ светли тържества.

Напред! Напред, с порив младежки!

Нек крепнат доблестни мечти

и мисли смели, чувства жежки

във силни, тучени гърди!

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]