Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Така, така обичам те аз много,

че колчем се явиш при мене ти,

в очите ти усмивка ли блести,

ил срещаш ме с лице сърдите, строго,

аз тръпна цял и сълзи в тоя миг

избликват в мен от щастие, от радост,

и пред невинната ти крехка младост

едва въздържам аз възторжен вик.

Било е време, всред страстта гореща,

коя пламтеше в моето сърце,

мечтаех аз, че в своите ръце,

кат някой гигант, кой у себе сеща

мощ безпределна, чуден, смел,

ще те издигна, крепко ще те хвана

и ще те понеса – на мен опряна –

към дивен, сяен и щастлив предел.

Мечтаех аз, че няма да оставя

да те досегне сянка от беда,

че, мен в ръцете, твоята съдба

всред рози и венци ще процветява,

че с теб ще мина бурний океан

и няма от ръце си да те сложа,

додето на престол те не положа,

от светлина и щастье издълбан.

Съдбата жребий друг над мен изрече,

надеждите ми тя осуети,

подигна мрачни бури и беди

и в люти тя неволи ме въвлече,

и бях готов да падна съкрушен,

и бях готов, за тая участ строга,

да дигна ропот грозен против бога

и да го прокълна за теб, за мен.

Но там вгледах се в твоите очи мили,

заслушах се във твоя сладък глас,

незнайна гордост трепна в същий час

у мене, сетих в себе мощни сили,

на свойто малодушие надвих;

сетих желязна воля у душата,

в борба стъпих без страх против съдбата,

борих се – и я съкруших.

И днес за щастье се не моля,

аз всичко имам, ази съм щастлив:

източник, що не секва, вечно жив,

на мощ, на дух, на бодрост и на воля

бог щедрий даде мене в любовта,

коя безспир прелива из душата,

коя все дава, жертвите не смята

и нивга никаква не търси мзда.

От теб надежда крепка вей в сърцето;

пред мене от неволи и беди

зловещий призрак нек с криле трепти:

аз смело дигам очи във небето,

не плаша се, че бури там трещят –

не плаша се, че чер е кръгозора,

понеже имам тебе за опора,

понеже грееш ти по моя път.

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]