Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Защо роптаеш? Защо в гърди млади

оставяш гняв позорен да вилней?

Кой гений зъл с заслужени награди

челото ти отказа да венчей?

Ний, ратници на нивата народна,

сме всички скромни, равни до един;

в копнеж един за жетва плодородна

труд, сили трябва да съединим.

Сега, сега една търси наслада:

труди се мъжки, работи докрай.

Ще дойде жетвата, ще възсияй.

Тогаз ще кажеш с гордост и отрада,

че в нея внесъл си ти своя пай:

това ще бъде твоята награда.

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]