Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Звездите тръпнат на небето горе

и тамо, от безбрежните простори,

изпращат Богу дружни си молби

над стражата самотната да бди,

над стражата, коя, изнемощяла,

едва дух сдържа в планината бяла.

Доде очите видят – надалек

вълни безкрайни дигат се от снег;

Душата, посред нощното мъртвило,

люлей се кат гаснеюще кандило;

притискат пушка ледени ръце

и гънат се изтръпнали нозе.

И Бог смили се горе в висините

и чу молбата дружна на звездите.

Към стражата самотна сладък глас

долита отдалеко в нощний мраз.

Той глас отдавна знаен му се струва

и с нежност майчина душа вълнува.

И взират се от своите висоти,

и гледат чудо малките звезди.

В премена светла три девици мили

към стражата пристъпят с бодри сили:

приличат си като да са сестри,

чела им пръскат блясък от зари.

При стражата самотна те се спират,

към него нежни си ръце простират.

При тях неземна радост той сети,

сложи глава на техните гърди.

Ела, мълвяха те със умиленье,

ела, ний носим ти мечти засмени;

дъхът ни кръв юнашка ще съгрей,

в гърди унили бодрост ще да влей;

гореща носим ти благословия

от всички краища на България.

И стражата с усмихнато лице

отпусна се на техните ръце.

И малките звезди тогаз зачуха,

химн сладък се пронесе из въздуха:

честит е, който мре за родний край,

над него слава вечна ще сияй!

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]