|
Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО] Дете, ти нивга няма...Дете, дете, ти нивга няма в таз мила доба на невинността да разбереш каква любов голяма влече към тебе моята душа.
От любовта ми видиш ти зарите, кои обливат моето лице, но ти не видиш бурите, тъгите, кои раздират моето сърце.
Не видиш как изнива, как примира, как люто изтезава го скръбта, когато видя, че до теб допира и сенчица най-малка от беда.
Не видиш ти каква тревога дълбае горко моите гърди, не видиш как в безсънни нощи бога зовя на помощ с трепетни молби,
когато – болна – в стая мълчалива лежиш на свойто девствено легло и устни слагам, с душа боязлива, на прибледняло, пламнало чело...
Дете, дете, ти нивга няма в таз мила доба на невинността да разбереш каква любов голяма влече към тебе моята душа.
Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]
|