Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

За мене, чедо мило, любовта ти

         е крепка твърдина,

коя са изградили чувства святи

         с елмазна светлина.

Там няма властелин друг освен мене

         и чуй се моя глас,

но в никого ни страх, ни огорченье

         не буди мойта власт.

Опасност там не може да ни стигне;

         да стъпи враг не смей:

щом отдалече йоще очи дигне,

         отстъпя и бледней.

Тя заливът е мирни, де светлее

         прозрачната вълна,

де мойта ладья нежно се люлее

         с разпуснати платна.

Темней небето, буря се подига,

         светът трепери ням,

вий бясно вятър грозен, но не стига

         до мойта ладья там.

За мене, ангел мили, любовта ти

         светая е светих,

къде молитви дигат се крилати

         кат в храм самотен, тих,

Там тайно на душата си изливам

         възторга, радостта

и сладко с нежний мирис се опивам

         на твойта чистота.

Духът ми тамо в глъбини незнайни

         прониква възхитен,

на битието всички дивни тайни

         разкриват се пред мен.

За мене любовта ти, щерко красна,

         е чародеен рай,

де грее пролет зрачна, пролет ясна,

         която няма край.

Там всеки ден ти кича аз челото

         с гирлянди от мечти,

по-бляскави, отколко на небото

         най-светлите звезди.

За мен е любовта ти, щерко мила,

         синайский връх висок,

къде направо слушам, в слава, в сила,

         като говори бог.

Пред мен яви се с гръм и молний тамо

         и даде ми скрижал,

но в него заповед едничка само

         с ръка си е писал.

В сърце тя неугасен жар разгаря;

         къде да съм, кънти

глас мил и тайнствен, който я повтаря

         и казва ми: люби!

Белград, април 1903

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]