Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Дете, дигни ръце към бога

и топла възнеси молба

за тез, кои е участ строга

въвлякла в кървава борба.

Натегнаха беди, патила,

натегна зъл, жесток ризик

и зад Пирин, зад снежна Рила

въстана горкий мъченик.

Там твои братя храбро гинат,

с враг грозен бият се и мрат,

на свойта клетата родина

живот, дни волни да дарят.

За нея гинат в борби люти

и от чело ѝ – в кръв и плам –

със дивни подвизи нечути

изтриват петвековний срам.

Отвред там вопъл, плач се чуе;

на грозни пепелища из димът

се мяркат клети майки: всуе

изклани рожби те зоват.

Зоват ги в сълзи, в плач обляни,

но в пустош чезне техний глас:

над мърши грачат черни врани

и тям приглашат в тъжен час.

Дете, бог слуша ти молбите:

моли се той да ободри

онез, що страдат, на борците

дух смел, дух мъжки да дари.

И помоли се той в сърцата

на тез, що имат мощ в светът,

да вдъхне милост към земята,

де кърви на вълни текат...

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]