Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

Светът е пуст, тъй пуст. Теб няма.

Напразно търси жален взор

и из гърди въздишка няма

отлита в ширния простор.

Зер има радост на земята?

Цветя зер има да цъфтят?

Зер пак са светли небесата

и звезди пак по тях трептят?

Хармонията е сломена:

след нощ не иде светъл ден,

не иде... Цялата вселена

е тъжна, тъжна като мен.

Белград, септември 1903

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]