Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]

(По случай 25-годишния юбилей на Соф. мъжка гимназия)

Минути биват, разочарованье

притиска с мъки тежки моя дух,

слабее вяра в мрачно колебанье

и из гърди се кърти вопъл глух.

Тогаз се питам аз: какво те чака,

о, милий, о, любимий родни край?

Ще бъдеш ли земя ти силна, яка,

чело ти ще ли с радост да сияй?

Дали в света ще будиш удивленье

кога за тебе пронесе се вест?

Дали на теб ще гледат с уваженье

и ще говорят с похвала и лест?

Дали ще казват: „Синове прекрасни

тя ражда, кои тръпнат от любов;

дариха й те слава, мощ, дни ясни

и заживя тя светъл живот нов.

За нея жертва дават се с отрада,

в гърди им сявга тупа възторг млад

и бог засмян ги гледа и в награда

обсипва ги със щедра благодат.”

Или ще кажат може би за тебе:

за щастье сяйно бог я бе избрал,

но синовете ѝ дух зъл обсебе

и те без обич, без тъга, без жал?...”

Земя, която любя с всички сили,

земя на моите блянове, прости!

Прости, че може нявга – в час унили –

през ум съмненье зло да пролети!

В тоз миг, кога страх мрачен изтезава

и грозно иска да сломи духът,

пред мен виденье чудно възсиява

и слушам криле мощни да трептят.

Душа престава горко да залита.

Далече с радост приковавам взор:

в тоз миг теб виждам, о, младеж честита,

кат минваш горда в светлия простор!

Минуваш с тържествующ лик, засмяна,

изкачваш се по урви, по скали

и дигаш се без страх, в зари обляна,

с полета всепобеден на орли.

Пристъпят все напред и като знаме

пред тебе носи се народний блян,

кой взора ти с вълшебна сила мами

и страстно там държи го прикован.

Не гледаш ти на пречки и прегради,

събаряш планини и пръскаш тми;

от нищо се не спира порив млади

и към целта безстрашно се стреми.

И чини ми се, виждам аз тогава,

цял свят се взира в родний край

и слушам, мисля, химна прозвучава,

в коя България се величай.

И из душа отлитат слова мили:

бъди благословена, о, младеж!

Черпи все нова вяра, нови сили

във своя дивен, в своя смел стремеж!

Люби беззаветно ти края родни,

служи му с мисли, с пламенни мечти,

служи му с всички чувства благородни,

кои разтупват твоите гърди!

Белград, декември 1903 год.

Обратно към: [Тъги и радости][Константин Величков][СЛОВОТО]