напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Двама


Под нас е есенният град,

загърнат в тъничка мъгла.

Край мене - твоята любов -

една светулка заблудена

кръжи и търси дом.

Да би могла

разнищената ми душа

да приюти...

Потъват думите безмълвно.

Цигареният дим е тъй спокоен.

Възседнала страха си,

бягам.

Макар с разкъсани криле,

пред теб летя. Все още. Защото

не ни разделя поривът на мисълта,

а полетът между земята и небето.

И ти

дочуваш моя смях

от лятното крило на птица...

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух