напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Диалог


Ти казваш: тялото е гладно,

нахрани го вкусно и обилно

(и си толкова естествен).

 

Аз казвам: зажадняла е душата

за глътка топлота и смях невинен

(дали не съм наивна).

 

Ти казваш: времето е облачно

(и си толкова нормален).

 

Аз казвам: облакът е птица

(и крилете в моя пеперуден полет

всеки миг са пред изгаряне).

 

Ти казваш: виж, тъкмо за отстрел сърна

(блазе ти, толкова си земен).

 

Аз казвам: как приказно танцува

(май не ходя по земята).

 

И не знаеш колко ми е трудно

с твоите очи да гледам.

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух