Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]

Танцьорката и огънят

играеха вечерната си роля.

С поглед предан,

като дресирано домашно куче

огънят редеше фигури заучени,

ръцете ближеше гальовно

и се усмихваше по навик.

Изящно виеше се тялото му

гъвкаво и алено

в очакване на купичка трохи.

А скришом търсеше,

опипваше посоките на вятъра.

И жадно вдишваше парфюма на нощта,

от роклята й късче свобода

откъснал.

Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]