напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Самота (пияната)


Грамадна безнадеждност

докосна челото на мрамора

с ръце от страх и студ.

С ръце от страх и студ

смъртта ли я докосна,

та се смали в уплашено дете?...

Минаваха и отминаваха,

минаваха и отминаваха

размазаните сенки на лица и гласове,

но тя бе тъй далеч от строгата им орбита.

И само сълзи като стъпкани цветя

горчаха в тъмното.

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух