Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]

Какво ли търсеше

на меденото дъно на котлето

с усмихнато от пясъка лице?

Дали лъчът, докоснал утрото,

гальовно бе събудил в нея

сянката на тръпен сенокос,

преди да се изгуби с птичата молитва...

Във дланите й - нощви неизгребани,

в престилката със цвят забравен,

в нозете - съчки отънели,

догаряше самотен залез.

Като сълзата, в мътното око отронена.

Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]