напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Предутрин


Мъглата пристига с кандилото есенно.

Покрива с бял плащ грозотата

и раните - зинали змейове - храни със мляко.

В нощното градско небе сред стените панелни

бавно изправят душите си хора -

отровени, гладни, разкъсани, смачкани -

и с болка закърмят свободни човеци.

Проплаква листо наранено.

Светват очи на бензинови котки.

Влакова свирка призивно обажда се.

Глас на пиян за кога ли събужда надежда.

Лампите като слепци опипват бездънното

и търсят спасение.

 

Самоварът кипи и запарва вода

за утринен чай с аромат неизвестен.

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух