напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Тролеят


Тролеят сякаш е сърдит на есента.

Като задъхан и прегърбен пътник

под своя тежък куфар пъшка.

Тролеят сякаш е сърдит на хората,

задето проглушават му ушите

със децибели от невроза.

А хората четат си мислите

между топлийка разстояние.

И те навярно си приличат -

натежали сенки под очите им.

Тролеят се усмихва на децата

и безбилетните им ангелски лица

го стоплят.

През прашната завеса на стъклото

едни и същи са пейзажите.

Като кръпки върху демодирано сако

стърчат новопанелени кошари.

 

А есента тържествено - спокойно

нашарва въздуха със жълто.

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух