напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Поле


Поле с разкъсана утроба.

 

Отровена земя, на кръст разпъната

от блудните си синове.

Мълчи тъй глухо, сякаш е старица,

оплакала последната си челяд.

 

Забравен залез, тъжен и студен

над бащиния двор, над църквата без свещи.

И клисар няма. Само куче вие

в бездомните си стъпки нечий помен.

 

Насън

с надежда на тревичка моли

завръщане за своите деца -

отломки от кръвта й,

по чужди друми разпиляни.

С пресъхнали очи, с дъха на корен

протяга майчини ръце.

Те само да се върнат

моли.

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух