напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Залез


Преди съвсем да си отиде,

Слънцето потръпва в прощална симфония.

Реката потича, звуци от тайнство разляла

сред сънния дим на мечтание в розово.

Лятото къпе златистото свое задъхано тяло.

Отминава дете с кънките си ролкови

към свойто безгрижие - далеко за него е утре.

Аз се отпускам, полягат очите ми, кротко блажени,

сърцето притихва, сякаш е коте, нежно погалено.

И слушам опалните звуци, отплували с тази река,

докато се стопят бреговете във топъл отблясък,

докато последният звън полека заглъхне

някъде, незнайно къде,

и тишина се надигне...

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух