напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Пътят към Рая


Един ден, не помня кога,

аз познах щастието.

 

Беше миг -

неочакван, случаен,

единствен миг

със странна каляска на странни очи...

Доброта ме поведе.

И видях светлината на изгрев.

Там се къпеше златно момиче

със златни коси

и пееше химн на Любовта.

На библейска поляна

хора се хранеха с Истина,

скрита във чашка на цвете,

невкусили болка и страх.

През росата притичаха боси деца

и разпръскваха Радост -

пълни шепи с див мед.

 

Във дъгата под слънцето стрелна се

ято от птици, нечували изстрел.

На крилете им пишеше "Мир Вам".

А очите им - вечност безбрежна -

бяха очите, с които пътувах.

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух