напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



Молитва


В обезлесените поля на нашите души

виреят ветрове от север -

протягат длани от кристал,

изсмукват хищно капчиците топлина

и ни превръщат в множество от Кай.

Нима сега сезонът е на Снежната царица

и ние може би живеем в ледена страна?...

 

Забравила коя съм,

в твоя храм аз влизам, Боже,

смирено коленича и се топи снегът

във малката молитвена сълза:

 

ТИ, КОЙТО ВСИЧКО МОЖЕШ,

върни ми вярата в доброто

и любовта на непознатия до мен,

безпътния дари със дом,

сирачето - със майка,

на нецелунатия обич дай

и слабия вдигни.

 

На мен, въздушната,

са нужни облаци.

Тъй топъл е дъхът ми,

но е тънък, много тънък

по твърдата земя да стъпва.

Понеже зная,

тежък ще е кръстът за нозете,

несвикнали сред кал да се провират,

едно те моля, мили Боже,

Най-силните криле ми дай!

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух