напред назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]



На Терпсихора


Сънувам все един и същи сън -

безкрайна лятна синева,

а там душата ми - жар птица устремена -

сияе съвършена.

Изплетена от гъвкави лиани,

без кости сякаш,

плътта ми е особено ефирна.

В косите ми ухае морски бриз.

В очите ми извира синя музика.

Криле ръцете са - със лебедово благородство

дълбаят въздуха, разтварят нежната му гръд,

сърцето му пулсира с ритъма на всяка моя фибра.

Въздига се във мен божествената сила

и най-красивата мечта се ражда.

Лека като дъх танцувам, все танцувам,

докато земното небе над мене се стопи.

Просторът се разстила все по-светъл

и ме зове освободена чистота.

Примамлива. Желана. Достижима.

В пространствените магистрали полетяла

(към моята планета някъде в съзвездие Близнаци),

 

аз търся тайнствения лик на Съвършенството...

 


напред горе назад Обратно към: [Молитва][Малина Николчева][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух