напред назад Обратно към: [Няма страница без любов][Гергана Серафимова][СЛОВОТО]



Сънища


Ще се прокрадна аз в съня ти,

Като един безличен силует

Ще хвърля топлата си сянка

Усещаш ли я ти по твоето лице?

Усещаш ли?

Как нежно те докосвам

Потръпваш...

Като че за първи път.

Нима наистина обичаш?

Любими мой, това бе само сън!

 

***

 

Сънувах те отново тази вечер,

Но кой си ти и аз незнам

Един безличен силует във черно

Недостижим и скрит във моята душа.

А може би си скрит копнеж за нещо ново.

Частица скрита в каменно сърце.

Искра която иска да запали огън.

Да лумне пламък

Да озари едно лице.

За миг те зърнах,

Но мига е кратък,

А ти по своемо мълчиш.

О не, не тръгвай пак.

Та слънцето не е изгряло.

.................................

Прощавай мили,

но по-добре е да вървиш.

 


напред горе назад Обратно към: [Няма страница без любов][Гергана Серафимова][СЛОВОТО]

 

© Гергана Серафимова. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух