напред назад Обратно към: [Митологията като възможност за движение на създадения Космос][Соня Илиева][СЛОВОТО]



Функция на митовете


Съществува огромно количество определения за мита изхождащи от различни възгледи за функцията на митологията, от разнообразни гледни точки за съотношението на мита с религията, философията, изкуството, ритуала, приказката. Но почти всички тези определения се разделят на две категории: митът се определя като фантастична представа за света /система от образи за богове и герои управляващи света/ или като повествование /разказ за деянията на богове и герои/1.

Митологическата мисъл е концентрирана най-вече върху явления като тайната на раждането и смъртта, съдбата, произхода на света и т.н., които в известен смисъл се оказват периферийни за науката и чисто логическото обяснение. Митологията предава по-малко разбираемото чрез по-разбираемото, неумопостигаемото чрез умопостигаемото, трудно разрешимото чрез по-лесно разрешимото. Познавателният патос на митологията е подчинен на хармонизиращата и систематизиращата целенасоченост, ориентиран е към такъв цялостен подход, при който не се допуска хаотичност.

Митологическите символи функционират по такъв начин, че личното и социално поведение на човека и мирогледа се поддържат взаимно в рамките на единна система. Митът обяснява и санкционира съществуващия социален ред в онова негово разбиране, което е свойствено за съответната култура. Митовете и обредите са обърнати към индивидуалната психика на човека, най-вече във връзка с преобразуването на психическата му енергия в обществена полза. В още по-голяма степен митът е зает с хармонизация на отношенията на социалната група и природното обкръжение. Митът е дълбоко социален, тъй като ценностната скала се определя от обществените интереси.

Пречупвайки приетите форми на живот религията създава една нова реалност, която по парадоксален начин се възприема от носителите на съответната култура и митологическа традиция като първоизточник и идеален първообраз т.е. архетип на всички жизнени форми. Моделирането се оказва специфична функция на религията и мита. Всичко се проектира в миналото, на екрана на митологическото време. Изменяйки се исторически, заедно със самата действителност митологическото моделиране съхранява ориентацията си към миналото и се придържа към повествованието за миналото като основен и специфичен начин на изразяване.

От друга страна религията служи за оправдаване на човешкото поведение. Чрез митовете човек създава архетипи на собствените си профанни дейности. Битките, сблъсъците, войните, аморалното поведение са само едно повторение на действията на боговете. Митът е по-скоро оправдателен и узаконителен отколкото обясняващ2.

Тук трябва да се спомене тезата на Мирча Елиаде, който разглежда мита като задоволяване на човешката потребност да спре изтичащото време и да открие смисъла на живота и смъртта3. Нито едно от ставанията, за които става дума в тази разработка не протича в линейно време. Освен че протичат в едно друго различно време, всички ставания тук са е в едно особено пространство – обредното, което няма място и не може да бъде търсено в деня и мястото на жертвоприношението. Дали времето ще бъде митологично, циклично, доктринално или агонално, зависи от съответния избор4.

 


[1] Мелетински, Е., Поетика на мита, София 1995 г.

[2] Malinovski, B. : Myth in Primitive Psychology, London,1926

[3] Елиаде, М., Митът за вечното завръщане, София, 1995 г.

[4] По Ал. Фол, Човекът във видовете време

 


напред горе назад Обратно към: [Митологията като възможност за движение на създадения Космос][Соня Илиева][СЛОВОТО]

 

© Соня Илиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух