напред назад Обратно към: [Митологията като възможност за движение на създадения Космос][Соня Илиева][СЛОВОТО]



Митове за създаване на света


Най–характерните митове са тези за създаването на света т.е. превръщането на хаоса /нищото/ в космос /изградена система от обекти и символи/. Актовете на първотворение могат да бъдат резултат от спонтанно превръщане на същества или предмети в други или да имат съзнателен, целенасочен и творчески характер. Митовете за творението са митове за пораждането на всички обекти, от които се състой света. Актът на създаване може да се реализира по двата по-горе споменати начина, но те /начините/ много често се преплитат един в друг. Може да се каже, че промеждутъчните форми между словесно-магическото и нормално физическото дори преобладават количествено над двата основни варианта.

В Египетската космогония на Хелиопол, която достига съвършенство в "Текстове на пирамидите" на Пета и Шеста династия, преди да се развие позната структура на Вселената съществува безграничен океан от неподвижна вода - Ну. В началото на времето т.е. онова митичното време от Ну произлиза Богът на Слънцето – Атум, който като Бог – Слънце е Монада. Затова Атум се появява без да е създаден от никого5. Друг египетски бог, който се само създава е Амон – Богът – Слънце, който стой в основата на космогонията създадена от жреците на Тива6.

Появата на боговете Атум и Амон може да се разглежда като словесно магическо порождение. Такъв е случаят и с централната фигура на Мемфиската космогония – богът Птах, който посредством слънцето /разума/ и езика си /речта/ създава всички богове и света7. Птах създава света със "словесност". Думата се прави в сърцето, после отива в устата "затрептява" и създава света.

Далеч по-многобройни са примерите за нормалното физическо раждане на боговете. В гръцката олимпийска космогония Богинята – майка Гея "ражда" небето – Уран и морето – Понт. Кронос се съвокуплява със сестра се Рея и тя ражда Зевс8. От съвокуплението на Зевс с богини и смъртни се раждат божества и герои.

Тенденцията на творение чрез нормално физическото раждане е значително по-отчетлива в Римската митология, вероятно поради факта, че древните римски автори са си представяли митологията като ранна история на град Рим. Ромул и Рем са родени от Рея – Силвия, техен баща е богът на войната Марс9.

Много често се случва творението да не бъде извършено по един от двата типични случая. Боговете пораждат богове или хора често по доста необикновен начин: от частите на тялото /глава, бедра/ или от неговата секреция /мъжко семе, слюнка/.

Такъв е примерът с Дионис: след като Семела, подмамена от Хера пожелава Зевс да се покаже пред нея в цялата си божествена сила, тя е поразена от блясъка на неговата мълния. Детето, което тя носи е спасено от майчината утроба и Зевс го вшива в бедрото си, там го доносва до раждането му.

Друг конкретен пример от гръцката митология е раждането на Атина. След като разбрал от мойрите, че богинята на разума Метис ще има две деца, дъщеря и син, който ще го свали от престола, Зевс погълнал богинята преди тя да роди дъщеря си. След известно време Зевс почувствал силно главоболие, повикал сина си Хефест и му заповядал да му разреже главата и да го спаси от болката. Хефес замахва с топор и от главата на Зевс се ражда Атина10. Подобни случаи има и в египетската митология. Богът – творец Атум сам се съвокуплява, кихва и се появява Шу, изплюва Тефнут11.

В тракийския орфизъм първоначално съществува Великата Богиня- майка, тя е Вселената: самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е слънце, а през нощта – огън /персонифициран като Загрей или Сабазий/.12. Тракийският орфизъм се свързва пряко с името на Питагор. Той не харесвал уредбата на космоса, понятийно уредена чрез антропоморфизираните богове на Олимп. Питагор означил съставките на орфическия космос с числа, а от едно по-късно време неговата система се свързва и с тоновете. Въздухът е "ре", Земята- "ми", Водата – "фа", Огънят – "сол". Въздухът обгръща Земята, както е у Хезиодовата теогония13, но оплождащата сила при орфизма е Водата, която в същото време е и пречистваща. Тогава се ражда Енергията, която е Огън, Слънце и Син на Великата Богиня – майка. Затова към първите четири тона ще бъде прибавен и пети "ла", който е нейното звучене.

Космосът изглежда завършен, но още не е, защото устният орфизъм урежда и земните дела. Първородният Син ще се съедини с Великата Богиня – майка в орфически инцес. Този безплътен акт ще се извърши сутрин при изгрев слънце или при залез, когато слънчевите лъчи пронизват земята. Тяхното сливане звучи в тона "си" последван от "до". Следва узряването на плода, който ще се роди заедно с тона "ла". Роден е Синът на Сина, неговият PAIS /чедо и служител/, роден е доктриналният цар-жрец, уредникът на социума, който е кръг – Слънце. Този мислен кръг постоянно се очертава от движението но царя из неговите резиденции – светилища. Там той изпълнява обреда на смъртта и възраждането с жертвоприношението на кон. Първите четири тона съдържат цялата космическа уредба в себе си: 4 съдържа 1, 2 и 3, а 4+3+2+1=10. Десетицата е съставена от три фази 4+3+3. Триадата е провъзгласена за типично индоевропейска структура.

От славянския фолклор и споменаване в хрониките е познат един друг мит за произхода на света. Сравнителните изследвания на Мирча Елиаде показват широкия обхват на мита, в който се преплитат два основни мотива: за праокеана и дуалистичното сътворение на света14. От Шерадзко произхожда следната версия записана през 1898 г. В началото имало само небе, море и бог, който плавал в лодка и дявол, който излязъл от морската пяна. Дяволът се гмурнал под водата, взел шепа пясък и създал земята. Там заживели дяволът и богът, между двамата възникнал спор, който завършил с възнасянето на бога на небето и прогонването на дявола от земята15.

Това е мит с подчертано дуалистично начало, което кара някои изследователи да търсят извора на антагонизма при сътворението на света в иранските вярвания. Известно е острото противопоставяне на доброто и злото в представата на Заратустра за света. Други смятат, че мотивът за океана е пропътувал от Индия до Иран, където се обвързал с дуалистичния мотив.

 


[5] Текстове на Пирамидите – Пета и Шеста Династия

[6] Лайденски папирус

[7] Камъкът на Шабака – 53 колона

[8] Хезиод, Теогония

[9] Тит Ливий, История на Рим, книга Първа

[10] Кун, Н.А., Старогръцки легенди и митове

[11] Текстове от Пирамидите, откъс 527

[12] Фол, А., Тракийският орфизъм, София 1986 г.

[13] Хезиод, Дела и Дни

[14] цит.по Гейшор, А., Митология на славяните, София 1986 г.

[15] цит.по Гейшор, А., Митология на славяните, София 1986 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Митологията като възможност за движение на създадения Космос][Соня Илиева][СЛОВОТО]

 

© Соня Илиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух