напред назад Обратно към: [Митологията като възможност за движение на създадения Космос][Соня Илиева][СЛОВОТО]



Митове за създаване на хората


Човекът се възприема като част от космоса, ето защо създаването на хората също присъства в митологията. Така се създава връзката между света на смъртните и света на боговете, фигурата /медиаторът/, който я осъществява е жрецът.

Един откъс от папируса на Бремнер – Райнд , свидетелства за създаването на хората от боговете в Египетската митология. Жреците на Хелиопол разработват божествената генеалогия като вплитат мита за сътворението на хората. Божествата Озирис, Изида, Сет и Нефтида създават връзката между по-старите космически божества и реалния политически свят.

Олимпийската религия предлага един друг вариант за представата на елините за произхода на човека и смяната на епохите – известна от произведението на Хезиод "Дела и Дни". Той посочва пет века, които са ясно противопоставени. Хората от "Златния"/първия/ и века на "героите"/четвъртия/ са носители на ΔΙΚΗ. Златният век е противопоставен на втория "сребърния", в който хората са носители на ΞΒΡΪΣ. Петият "железният" век се вмества в историческото време. В него хората са носители на ΔΙΚΗ и ΞΒΡΪΣ.

Интересно е да се проследи как функционират различните видове време в отношението ΔΙΚΗ и ΞΒΡΪΣ. В митологичното време на постоянно ставане те са категорични неизмености, които вечно стават и винаги остават. В цикличното време, по време на движението ΔΙΚΗ и ΞΒΡΪΣ могат да претърпяват всякакви промени, но на финала те отново ще са ΔΙΚΗ и ΞΒΡΪΣ, затова тяхното възпроизвеждане е задължително, за да се възпроизвежда света.

 

ВРЪЗКИ МЕЖДУ СВЕТА НА БОГОВЕТЕ И СВЕТА НА ХОРАТА

Като включва в митологията митове за създаването на хората, освен че търси мястото си в космоса, античният човек търси и ВРЪЗКИ МЕЖДУ СВЕТА НА ХОРАТА И БОГОВЕТЕ. Тази връзка се осъществява чрез обожествявяне на смъртните. Това обожествяване протича в едно друго специфично време – агоналното – в собственото състезание, въпреки предопределеността на съдбата.

В Древен Египет това е постигнато чрез култа към царя и неговия божествен произход. Чрез митовете за Озирис в цикъла на слънцето жреците създават архетип на бога на земята, който намира израз в царската символика. След смъртта на Озирис неговия син Хор поема управлението на Египет. Така на обикновения вярващ всяка царска власт се струва божествена. Царят е за поданиците си видимото превъплъщение на бог Хор. От Четвърта династия царят допълнително се обозначава като син на бога на слънцето Ра. Храмът на Аменхотеп Трети в Луксор показва как богът на слънцето – този път Амун приема образа на царстващия владетел и се слива с него. С избирането на нов цар започва нова ера, ново летоброене. Възкачването на царя на трона е свързано с три митично-исторически събития: въвеждане на благоденствие от Озирис: победа на Хор и обединяване на Горен и Долен Египет. По време на празника царят лично запалва огън и така гарантира светлина и живот на обществото.

В тракийското общество връзката между двата свата се осъществява от царя-жрец. Орфическият 4+3+3 фазен ритъм е числово и тоново промислен, той може да бъде чут и видян от мистериално просветените. В него вероятно е въведена една друга докринална многозначност, която е питагоровата добавка и тълкуване. В нея единицата /монада/ е абсолютното единство – тя е мъжкото начало. Двойката е диада – тя е женското начало. Тройката е монада и диада и символизира първата повърхност. Четворката /тетрада/ е 2+2, е степенувана природа т.е. абсолютното равенство. Петицата /пентада/ 2+3 – чувственост, шестицата /хексада/ – възмъжаване и зрялост. Седмицата /хептада/ 4+3 – степенувана природа и симетрия, а в орфическата религия инцес между Богинята-майка и Сина. Осмицата /октада/ - уравновесеност, деветката /енеада/ две мъжки начала и три по три. С десетицата /декада/ приключва докриналния цикъл с триумфа на Сина на Сина на Великата Богиня-майка, който е сбор от женското и мъжкото начало на космоса, тяхното единство и разум. Устройството на света е завършено. Роден е царят-жрец, който се явява единствен медиатор между двата свята. Един надпис от Рогозенското съкровище ΚΟΤΙΟΣ ΑΡΟΛΛΟΝΙΣ ΠΑΙΣ е неоспоримо потвърждение на тезата, доказана по съвършен начин от Александър Фол16.

За разлика от Египетската митология, в която единствената връзка между света на хората и този на боговете е царят, то в гръцката има многобройни връзки, които се осъществяват от героите. Полубогове, полухора родени при съвокуплението между богове и смъртни.

В гръцката митология съществуват множество цикли от митове за герои: Аргонавтите17, подвизите на Херакъл18, Персей19, Прометей20 и т.н. За да изтъкнат божествения произход на даден владетел, град или народ, подобно на египтяните, древните елини създават митове, според които герои създават полиси и стават негови родоначалници. Като пример тук може да се посочи Тезей21, който основава град Атина, става цар на града и прави първите реформи. Пространството между двата свята е лесно преодолимо за героите. Един герой се възприема като човек /Тезей/, но и като бог /след смъртта си Херакъл е приет в кръга на олимпийските богове, като награда за всичките му подвизи и страдания/.

Такъв герой-демон в Тракия е Залмоксис: като смъртен той се усъвършенства, достига втората отсечка на хероическото време, през която се е превърнал в демон и заживява в третата като съвършен. Залмоксис преминава през хероическото време и затова може да бъде приравнен с Орфей. Времето на героя не се свършва, то продължава докато се изпълни целия цикъл 4+3+3.

От фолклора ни е известен един друг тип герой – юнакът. Мотивът за подхвърленото дете и първият герой появил се в българските предания е самият основател на държавата. За него се споменава в Апокрифна българска летопис /13ти век/: "..детище носено в кошница, тригодишно, което ще се нарече Испор цар." В това описание за появата на Исперих са дадени няколко елемента от битността му на дете-юнак. Най-напред той е наречен детище, след това се определя неговата битност на подхвърлено дете с израза "в кошница носено". Свързвайки това предание с разказа на един средновековен автор за българската войска, в която участват и жени, които носели със себе си децата си в кошници, Иван Венедиков22 стига до заключението, че българският апокриф отразява тази практика. Аспарух е бил дете, когато започва подвига си.

Още раждането на юнака е придружено с чудодействие, предсказвания на орисници /наречици/ и почти навсякъде присъства мотива за подхвърленото дете.  Една от първите работи на юнака е да си намери оръжие и главно кон. Това той прави още преди да излезе от детската си възраст много често по свръхестествен начин. В една песен за Крали Марко23 се съдържа, на първо място, мотива за подхвърленото дете от баща му Вълкашин във Вардар, намерен и отгледан от един овчар. Героят възмъжава, следва среща с една самодива, от която той получава по свръхестествен начин сила, кон и оръжие. Така Крали Марко е готов да извършва подвизите си, които са свързани с осигуряване на ред и благочестие в живота на социума.

Основната фигура, която стой между двата свята и контролира отношенията помежду им е жрецът.

В Египет най-често лекарите принадлежат към съсловието на жреците. Правните чиновници носят титлата "жреци на Маат", а жрецът на бога Птах – "старши на предстоятелите на художниците". Всеки храм се управлява от жреческа йерархия. Задълженията на жреците включват ежедневни ритуали, по време на които се рецитират религиозни текстове. Ако тези богослужения се извършват правилно боговете са благосклонни към Египет. Всяка фаза на жертвоприношенията е подробно документирана върху храмовите папируси. Върху стените на храма е изобразен самият фараон, който извършва необходимите ритуали като по този начин се подчертава, че той носи лична отговорност за делата на онези, които е назначил да го представляват във висшите жречески съсловия.

Строго регламентирани са задълженията на жреците в Гърция и особено в Рим. Жрецът hiereus отговаря за жертвоприношенията в Гърция, тази длъжност се изпълнява от жрецът flamen в Рим: 15 на брой те служат на култовете към старшите /flamen martialis, flamen quirinalis/ и второстепенни /flamen rulcanius, flamen floralis/ божества. През императорската епоха е въведен още един жрец фламин – anqustales, който изпълнява култа към императора като божество.

Друга важна функция, която изпълнява жрецът в античното общество е гадаенето. Жрецът μαγτις гадае по вътрешностите на жертвеното животно /Гърция/, а жрецът augur по летежа на птиците и свещената кокошка в Рим. Мантиката е във възможностите на оракула. В светилището на Аполон в Делфи гадае Пития – девствена служителка и съпруга на Аполон. Специален жрец т.н. προφητης тълкува гаданията на Пития. Жреци гадателки на Аполон има и в Рим т.н. Сибили, останали в историята с кумската жрица, която вероятно е написала Сибилинските книги.

Античният човек не пропуска да включи в митологията и такива митове, които потвърждават божествения произход на жреците. Още Нума Помпий основава колегията на жреците fetiales /verbenatus, pater patratus/ и на salium. Дейността на всички жреци в Рим е под надзора на главния жрец pontifex maximus. Шестимата pontifices държат култа на цялото обществено и частно богослужение.

Функцията на медиатор в света на прабългарите е шаманът. Арабският писател Псевдомасуди използва термина "маги", за да означи медиаторите на прабългарите. Според В. Бешевлиев24 те са особен вид магьосници, за които се вярва, че са обсебени от духове и в това си състояние могат да предсказват, откриват тайни, дават съвети. За да достигне това състояние шаманът извършва определени обреди, който се състоят в заклинания и танци. Според сведенията на византийските хронисти Теофан 25 и Охридският епископ Теофилакт26 прабългарските ханове са извършвали религиозни ритуали и жертвоприношения. Анализирайки посочените извори В. Бешевлиев стига до заключението, че българският владетел е извършвал тези жертвоприношения навярно в качеството си на жрец27

 


[16] Фол, А., Тракийският орфизъм, София 1986 г.,

Фол, А., Одриски и трибалски царе от Рогозенските надписи, Векове, 1986, кн.3-4,

Фол, А., Тракийският Дионис, Първа книга: Загрей, Втора книга: Сабазий

Fol, A., The Rogozen Treasure, Sofia 1988

[17] Аполоний Родоски, Аргонавтика

[18] Софокъл, Трахсинянки,

Пазвантий, Описание на Елада,

Еврипид, Херкулес

[19] Овидий, Метаморфози

[20] Есхил, Прикованият Прометей,

Хезиод, Дела и Дни

[21] Плутарх, Тезей

[22] Венедиков, И., Митове за българската земя,

Книга Първа: Медното гумно, София 1995 г., гл. 5,

Книга Втора: Златният стожер, София 1995 г., гл. 8,

Прабългарите и християнството, София 1995 г., с. 231-232

[23] СбНУ, 53, № 143

[24] Бешевлиев, В., Вярата на прабългарите, София 1939 г.

[25] Theoph. Chronographia, rec. C, de Book I, 503

[26] Theophylacti Bulgarie archiep, Historia, XV, 29

[27] Бешевлиев, В., Вярата на прабългарите, София 1939 г., с. 41

 


напред горе назад Обратно към: [Митологията като възможност за движение на създадения Космос][Соня Илиева][СЛОВОТО]

 

© Соня Илиева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух