Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

Задните дворове и просторите с гащи.

Ризи и дънки наметнати по парапетите.

Първата цигара сутрин и последният трамвай вечер.

Всичко достига като ехо приглушено.

Думите. Децата. Прането.

На завет.

Ела да пием кафето в девет...

Къде е Митето...

Крясъците.

Плачовете.

Задните дворове си приличат навсякъде.

Като сърцевината на ябълка.

Леко загнило. И вкусно.

Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

© 2002 Оля Стоянова Джакова. Всички права запазени!